Настани се сега много удобно и погледни сериозно на това писмо ))
Мараба, Брато! Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчета и си търсят да забършат нещо... Стана бе! Страшно съм доволен, брат ми, направо пърхам.
Обаче, чакай да ти разкажа подред. Първо си направих профилчето. Барнах го както ти ме научи. Копнах си едно моренце за тапет. Аватар си сложих снимка на Джордж Клуни! Нали съм тръгнал на лов. Няма да сложа себе си я! Име - писах се “Тигров Лъв”. Че кво? Да се пиша Пройчо Кунчев – както съм по паспорт ли? Години – писах ги, само че пропуснах годините на прехода, щото и без това не ги харесвам Очи писах – сини. Нали знаеш, че едното ми око е стъклено, то и без това синее малко. Коса - прескочих я, щото съм забравил вече каква беше на цвят. Телосложение - писах – атлетично. Е, сега няма как да напиша, че изглеждам сякаш си окачил риза на дръжката на мотика, а пък ушите ми имат размери на средна лопата за сняг. Ръст - писах 180. Ами горе-долу толкова съм, като си вдигна ръцете. Нищо дето единият ми крак е малко по-къс... Аз обикновено стоя на другия... Професия - писах “Главен касиер”. Ами така де - нали мъкна касите със зеленчука в Булгарплод... Образование - писах – висше. Щото баба ми все ми повтаряше – “Искам да те видя да учиш вишу...” Горката, спомина се още докато бях в ПУЦ-а, без да види. Доход – Лесна работа, взех 10 лв на заем от комшията, турих им две нули отзад и готово! Цигари и алкохол - ги премълчах. Че то мастиката да не е пиене?... Облекло - само маркови дрехи (секънд хенд нали беше марка?) Храна – най обичам кебапчета с лютеница и пача с много чесън... Секс – направо всичко, във всички разновидности и форми. За мен – писах, че съм ентелегентен, отворко, забавен и кодошлия. Абе стана едно профилче – ммм! За чудо! Благодаря ти, братче! Ще черпя!
И като почнах – ровна тук, ровна там, само мацки разглеждам. И все – “Здрасти, как си?” или “Здрасти, много ми харесва профилчето ти” – все такива.
Обаче, Брато, по едно време попадам на една мацка – страхотия! Убиец! Само на 35 години. На снимките – нещо средно между Анджелина Джоли, Холи Бери и Джулия Робъртс взети заедно. И се казва “Дива страст”!!! Направо да си разлееш мастиката... Образование - висше, професия – мениджър в здравеопазването... Направо се сдървих! И пикирах директно – “Здрасти, много си ми интересна...” Пратих коментарчета - цветенца, после сърчица... знаеш как става...
И тя взе, че клъвна! Изпуших ти казвам! Бързам да кова, докато е още топло – “С кво се занимаваш?... Кви музики харесваш?... Аре дай си скайпа... Аре и телефончето...” Натискам като МАЗ самосвал. А пък тя поема, брато, потегля на всичко! Пописахме си така малко, и изведнъж – няма да повярваш – пише ми: “Искаш ли да пием кафе някъде...” Откачих! Изпаднах във възторг като сперматозоид в пробит презерватив. Щастлив, щастлив, няма накъде повече.
Уговорихме деня и часа, уговорихме ресторантчето. Отивам и чакам. Настръхнал като ударен от ток. Даже от два тока. И... тя пристигна! Братко, казвам ти, това е жена – мечта. По-страхотно нещо не съм виждал. Чакай, да карам наред: Като влезе – и ресторантът се напълни! Някак успя да седне срещу мен. Фиксира ме и вика “Айде здрасти, ето те най-после...” Отговарям: “Най-после...” А не мога да откъсна очи от нея... И вярно на 35 години, само дето без да иска разменила местата на цифрите. Косата – най-финото, редичко и нежно нещо, което съм виждал. И сияе във всички цветове на дъгата. Очите – универсални! С едното ме гледа като дулото на калашник, а с другото следи накъде се движи сервитьорът. Улавя го навсякъде и без да си обръща главата! А устните, Брато, невероятни! Тънки като бръснач. Не посмях да я целуна, да не се порежа... Ама чакай, Братле, да видиш по-нататък. Леле пазвата – като ТИР паркинг. Ех, да мога да се паркирам тааам... И какви ръце има – деликатни и категорични. Ако пухне един шамар на Майк Тайсън – праща го директно на пластична хирургия... Олеле пък отзад – задника трябва да го гледат поне двама мъже. Един не може да го види целия. А как говори само! С глас може да ти нареже профили за алуминиева дограма. Пък като се засмее – цепи дърва за зимата! Страхотна жена, Брато!
Бъбрихме си за всякакви работи. Даже за секс. Само дето аз съм забравил, пък тя не помни... Обаче много ентелегентна. Чела е “Дамата с камелиите”. Вярно само първата глава донякъде, ама редовно си купува вестници – Шок и Папарак... И вярно мениджър! Каза, че ръководи някакви кофи и стирки из коридорите на болницата. Не разбрах точно, ама няма значение... О, много обича природата. Ама вече не ходи по планините. Щото се качила веднъж на връх Перелик и той сега е с 4 метра по-нисък. А бе, където стъпи, се помни! И колко още качества имааа! Не е за разправяне. Жена – и артисва... Даже много артисва... По-нататък ще ти разправям още.
Сега само ще ти кажа – много съм щастлив, Брато! Такава страхотна изненада не очаквах от нета. Ставало бе! Страхотно! Сега ще си попишем малко и другата седмица пак ще се срещнем. Само трябва да избера по-голям ресторант, че иначе няма място. Пък какво ще се случи нататък – направо не ми се мисли.
Поздрави, Брато, дето ме светна за този сайт. Голямо черпене имаш от мене – две малки гроздови и шопска! Айде чао, че скайпо ми свети и мацката ме търси... от Невен Карамфилов Пиши ми като ти остане време ,брато ))....
По „Не съм измислена” – Андромаха (Белла) с уважение към личността и таланта
Твърдиш – не си измислена. Добре, но всичко как се случи? Кой създаде твоя свят? Защо е пълен с измислици, пазени от злите кучета? Кокичето премръзнало е мъртво, а краката стъпкват го без жал. Фарът е загубен и вълните над кораби тъкат последния воал.
Към звездите трябват ти криле, но не от восък или сняг. Не трябва да са котва за сърце, при някого да се завърнеш пак... Лирата си нивга не захвърляй, дори в затвор или стаена в нечий скут. Обичта е страстно нещо, но заробва златният хамут.
Светът не би могъл без теб и затова не си измислена. В шепите ти нощното небе крие дъщерите си притихнали. Но в затвор звездите не танцуват, те правят го само на воля. Студени са и не разбират никога, дори с рухи да ги помолиш.
Зная, че не си измислена, измислените символ са на обич. Богове за тях не съществуват, защото гледат им отгоре. Измислените са икони свидни, стаени нежно в нечие сърце. Чужда им е думата „приятелство” и не разбират смисъла му те.
Не си измислена, аз зная, но как светът това ще разбере, че си единствена и да повярва, към теб протегнал своите ръце... Аз вярвам, че го можеш. Ти реши... Ти знаеш как...
Не си ти Снежната кралица, вълчица или Златното момиче. Защото си фиданка сред жарава, с душа и нрав на пролетно кокиче.
Останах сам и неразбран със себе си, търсих пътища и идеи, ронех горчиви сълзи дори, и сега се питам - кому нужни нерви и разпилени мечти... Отново бродя нагоре, останал без храм и Бог, не обичам да се моля, ще бъда все такъв човек и с Дявола - готов да споря!
Всеки ден с моите очи откривам нерисувани картини, всеки ден - бетонни стени и хора бедни, неизлечими. Всеки ден големи сгради, пъпли малкият човек, а светът горделив и сух връща се смело назад за болки и проблеми - глух!
Полудя ли този свят - огън и омраза - все разврат... несломим и все така горд катеря този връх там, където птиците оредели показват моя път. Не ще ме сломят, ще бъда все Аз - един там сред световете диви... Полудял свят... малък ад!
Красиви очи на котка, хитри и все блудкави като живота сред нас. Плуваме в огнена лодка и търсим щастието,уви- когато го намерим винаги по нещо губим... Всеки иска нежен стих, пролет в своята бяла зима, дихание на огън и блян, нежно рамо в самотата, боли когато си сам. Нежна и красива с ръцете си рисуваш ти. Малка горска самодива, в очите ти аз открих видение за живот и блян. Ти научи ме да бъда все така само Аз горещ от желание и страст, сънят летен да се свършва, ти, кокиче мое - ден и час. Нежен стих и цвете все някъде те има прегърнала олово и омраза, оазис сред пушека на бензина, мое малко дете, нежно рамо и горделива птица. Ще си замина недостоен ала пак ще те видя, нека да те има!
